Бълхите при котките

Бълхите при котките

Бълхите са малки, кръвопиещи насекоми, които са ужасно досадни както за хората, така и за животните. Ухапванията им предизвикват сърбеж, като могат да пренасят и предават болести и други паразити. Обикновената котешка бълха – Ctenocephalides felis – е най-честият външен паразит при домашните котки. Тя също така засяга и кучета. Възрастните бълхи са тъмнокафяви до черни на цвят, доста плоски и достигат дължина около 2 до 3 мм. Обикновено могат да се видят с невъоръжено око. Бълхите не могат да летят, тъй като нямат крила. Въпреки това имат добре развити, изключително мощни задни крака, с които имат невероятната способност да скачат на големи разстояния и височини.  Възпроизвеждат се бързо. Две бълхи могат да снесат 2000 бълхи за един 4-месечен живот. Възрастните бълхи живеят върху кожата на животното – гостоприемник. Различните видове предпочитат различни гостоприемници, включително котки, кучета, зайци, гризачи, коне, птици и хора. Понякога могат да се видят как бягат по козината на котката (или на друг гостоприемник), но трудно могат да се хванат.

1. Причини и предпазни мерки.

Причини за опаразитяване с бълхи

Бълхите нападат котки, които живеят в области, благоприятни за жизнения цикъл на насекомото, и когато не са предприети подходящи превантивни мерки срещу тях. Виреят в области с топъл и влажен климат. Средна температура в диапазона 21°C – 29°C във влажна среда е най-благоприятна за тези паразити. От гледната точка на една бълха, колкото по-горещо и по-влажно, толкова по-добре.  Котки, живеещи в горещи, влажни зони са склонни да развият по-тежки усложнения при нашествие от бълхи, от котки, живеещи в области със студен, сух климат. Бълхи могат да хванат и при контакт с други животни, които имат. Котки, живеещи на високо не могат да хванат бълхи, тъй като тези паразити не живеят над 5000 метра.

Бълхите прекарват голяма част от живота си като възрастни върху гостоприемника си, където се забиват в кожата и пият кръв. Възрастните се чифтосват малко след като са се нахранили с кръв, като женската снася яйца след няколко дни. Една женска може да снесе 2000 яйца по време на краткия си 4-месечен живот. Яйцата падат от гостоприемника скоро след като са снесени и се излюпват там, където паднат – в черги, килими, легла, мебели и поляни. Яйцата се излюпват в ларви за около 10 дни. Ларвите на бълхите изплитат пашкул и навлизат в какавиден етап, който може да продължи от дни до месеци. Това е фаза на покой, по време на която какавидата спи зимен сън и не се храни. След като температурите и влажността се повишат, какавидата се излюпва от пашкула и излиза като незряла възрастна. Разполагат с една до две седмици, за да намерят гостоприемник, в противен случай умират. Възрастните бълхи могат да живеят от 3 до 4 месеца върху котката, но не могат да оцелеят повече от няколко дни в околната среда. Само около 1% от общия брой на популацията от бълхи в определено време и на определено място, се състои от възрастни. Повечето бълхи са свободни в околната среда под формата на яйца, ларви и какавиди.

Предпазване от опаразитяване с бълхи

За щастие има много неща, които собствениците на котки могат да направят, за да се справят с бълхите. Някои от най-ефикасните начини са да сресвате котката редовно, да поддържате чиста средата, където живее и да използвате профилактични средства, препоръчани от ветеринарния ви лекар. Редовното сресване предоставя на стопанина подходяща възможност да преглежда кожата и козината на кучето за бълхи и други външни паразити. Ако намерите отворени рани или подозрителни частици, приличащи на сол, пипер, независимо дали сте видели или не възрастна бълха, посетете ветеринарен лекар. Приличащите на сол частици са яйца на бълхи, а тези на пипер – изпражнения на бълхи.

Специални указания

Бълхите от котките могат и хапят хора, което означава, че имат зооноточен потенциал. Имат уникална способност да скачат на големи разстояния и височини. Скачат при първа възможност върху всеки случаен потенциален гостоприемник и започват да хапят и да се хранят.

2. Признаци.

Как влияят бълхите на котките

Бълхите са основната причина за сърбеж (пруритус), чесане и кожни раздразнения при домашните котки. Те предизвикват известна степен на раздразнение дори само при лазене по кожата. Неминуемо, щом веднъж са попаднали върху гостоприемника, веднага започват да се хранят. Ухапват котката по кожата и се хранят с кръвта й. По този начин те оцеляват. Физическата реакция на животно към ухапване от бълха е всъщност реакция към слюнката й, която влиза в раната. Някои котки проявяват лека реакция към ухапванията от бълхи. Други – особено младите котета и по-старите или болни котки – стават силно анемични и се разболяват тежко от загуба на кръв. Могат и да отслабнат и да развият кожни рани с вторична бактериална инфекция. Последствията от опаразитяване с бълхи могат да бъдат изключително болезнени. Понякога са фатални.

Симптоми за опаразитяване с бълхи

Най-честите проблеми, причинени на котките от бълхи, са свръхчувствителна реакция и дерматит. Свръхчувствителната реакция от ухапване от бълхи е алергична реакция към вещества, съдържащи се в слюнката на бълхата. Котки, които са свръхчувствителни към слюнка на бълхи, може да имат ужасни реакции само от няколко ухапвания. Получават силен и неконтролируем сърбеж. Дерматитът, получен от ухапване от бълха, е резултат от непосредственото възпаление на мястото на ухапване. Най-често засегнатите области са гърбът, задните части, бедрата, основата на опашката, корема, хълбоците/ слабините и горната част на предните крайници (особено под вдлъбнатината на предните крайници). Собствениците на котки, имащи бълхи, могат да забележат един или повече от следните признаци:

·      чесане; може да бъде тежко (интензивен сърбеж; пруритус);

·      близане;

·      дъвчене;

·      хапене;

·      търкане;

·      кожни наранявания (възпаления)  – често зачервени, възпалени, мокри и/или кървящи (зачервени, покрити с корички пъпки, често по врата и гърба; милиарен дерматит);

·      гной, сълзяща от рани по кожата (пиодермия) – от вторична бактериална инфекция;

·      язви или рани по муцуната (еозинофилен грануломен комплекс);

·      прекалено почистване от страна на котката;

·      откъслечни области със загуба на козина (алопеция);

·      повръщане на космени топки (стомашни трихобезоари);

·      ларви на тения около ануса и в изпражненията (прилича на ориз; ларви на Dipylidium caninum, често срещана тения при домашните животни);

·      черни точици, приличащи на пипер по кожата или козината – това са изпражнения от бълхи;

·      бели точки, приличащи на сол по кожата или козината – това са яйца на бълхи;

·      загуба на тегло; лошо състояние на козината и на тялото;

·      възрастни бълхи, които се виждат по котката.

Самонаранявания от страна на котката във взаимодействие с ухапвания от бълхи поставят етап на унищожителна бактериална инфекция. Много котки, които не са алергични към ухапване, пак развиват тежък дерматит в резултат на автоматичното кожно възпаление, причинено от тези хапещи насекоми.

Бълхите носят и предават много сериозни болести. Те са междинни гостоприемници на тенията Dipylidium caninum. Котки, които поглъщат зрели бълхи, докато се почистват или дъвчат, са изложени на висок риск от заразяване с тази тения. Деца също могат да развият инфекция от тенията, ако поемат през устата си бълхи. Бълхите играят ролята на носители на други заразни микроорганизми, включително и на такива, които причиняват чума (бактерията Yersinia pestis), туларемия (бактерията Francisella tularenis), коремен тиф (бактерията Rickettsia) и миксоматоза (Leporipoxvirus, който води до тежко разпространяващо се заболяване при зайците).

Котки с повишен риск

Котки, живеещи в области с влажен климат в близки помещения с други животни, са изложени на по-висок риск от заразяване с бълхи. Бълхите виреят в такива среди и поради забележителните им способности да скачат, често прескачат от едно животно на друго. Котки, живеещи в области с по-студен климат, обикновено хващат бълхи само през топлите месеци. Домашните котки, живеещи в домове пълни с бълхи, ще проявяват симптомите целогодишно.

3. Диагноза и тестове.

Първоначална оценка

Ветеринарен лекар, на който е донесена котка, която се дращи и хапе по кожата, пада й козината и е слаба, появили са се червени подутини по кожата и има изпражнения от бълхи и/или яйца по козината, бързо ще разпознае класическите признаци на опаразитяване с бълхи. Ще извърши цялостна физическа проверка при търсенето на възрастни бълхи и ще вземе проби от изпражнения на бълхи, които приличат на пипер, и/или от яйца, които приличат на сол. Обикновено, опаразитяването с бълхи се диагностицира лесно на база историята на котката и резултатите от първоначалната физическа проверка. В зависимост от характера на симптомите на котката, може да се наложат допълнителни диагностични процедури, особено за да се разбере дали котето е алергично към слюнката на бълхите.

Диагностични процедури

Ако има видими следи от изпражнения на бълхи по козината на котката, те лесно могат да се съберат с помощта на четка или гребен и влажна кърпа. Фекалите на бълхите изглеждат като черни частици пипер. Размазани върху влажна кърпа стават с червеникаво-кафяв цвят. Забелязването на възрастна бълха, шляеща се по кожата на котката и из козината й, разбира се е най-добрият начин да диагностицирате проблема с бълхите.

Котките, които имат сърбеж, могат да бъдат тествани, за да се установи дали са алергични към слюнката на бълхата (нарича се свръхчувствителност към ухапване от бълха). За съжаление, тестовете за кожни алергии не са особено надеждни по отношение на алергиите от бълхи по котките, особено ако тестовете се окажат отрицателни. Ветеринарният лекар ще се опита да изключи други причини за сърбеж по кожата (пруритус), за да се диагностицира свръхчувствителност към ухапване от бълхи. Може да се направи изследване на фекалите, за да се установи дали котката има тенията Dipylidium caninum. Тези вътрешни паразити могат да се предават от заразени бълхи на котки и други животни, върху които се хранят, докато гостоприемника поглъща бълхите по време на груминга, хапането и дъвченето.

Специални указания

Обикновено най-ефективният начин за окончателно диагностициране на опаразитяване с бълхи при котките е да се намери възрастна бълха или фекал на бълха по кожата или козината на котката.

4 Лечение и прогноза.

Цели при лечението

Целите при лечението на котките, опаразитени с бълхи, е да се премахне популацията от бълхи върху тях и от непосредственото им обкръжение, за да може да се успокоят колкото се може по-бързо от сърбежа, болката и дискомфорта, които съпътстват ухапването от бълхите.

Възможности за лечение

Въпреки че превенцията е най-доброто средство срещу бълхи, има много добри възможности за лечение. Решителните собственици трябва да предприемат мерки, като третират не само котката, а и непосредствената околна среда. Засегнатата котка и всички други животни следва да бъдат третирани. Домашните любимци могат да бъдат лекувани с локални препарати под формата на шампоани, течности, пяни, спрейове, пудри, прахчета и разтвори. Някои от тях убиват само възрастните бълхи след като ухапят котката, докато други убиват бълхите чрез пряк контакт. Някои предотвратяват яйцата да се развият напълно и излюпят, докато други убиват яйцата, ларвите и възрастните. Някои продукти против бълхи дори контролират други паразити като въшки, акари, кърлежи, кръгли червеи, анкилостоми, трихуриди и/или дирофиларии. Има и медикаменти, които се приемат през устата, които убиват бълхи. За премахването им може да се използва гребен за бълхи, особено при късокосмести котки; бълхите трябва да се убият незабавно като се поставят в плътно затварящ се контейнер с малко течен препарат или спирт. Кортикостероиди и антихистамини могат да бъдат предписани за облекчаване на сърбежа и другите неприятни симптоми от заразяването. Те могат да се приемат през устата или чрез инжектиране. От лечение без използване на изкуствени препарати могат да се облагодетелстват котките, живеещи в области със студен, сух климат. Тези процедури включват употребата на етерични масла и хранителни добавки.

Собствениците на котки трябва да се консултират с ветеринарен лекар преди да използват продукти за борба с бълхи, тъй като те се различават значително по отношение на безопасността, начина на действие и ефективността. Някои продукти не бива да се прилагат на малки котенца или на бременни котки. Някои са токсични, ако се поемат в големи количества, което може да се случи, ако котката се ближе след като са приложени продуктите.

Друг важен момент при борбата с бълхите е да се отстрани източника на бълхи, развиващ се до пълна зрялост в къщата или двора. Над 90% от популацията от бълхи е в свободно състояние в околната среда под формата на малки яйца, ларви и какавиди във всеки един момент. Добър начин да започнете е чрез цялостно механично почистване на всички подови повърхности. На пазара има голямо разнообразие от препарати, които унищожават вредни насекоми. Постелките и къщичките трябва да бъдат почистени или заменени. Дворът също трябва да бъден третиран, включително оградените места за животните, кошарите, кучешките колиби, котешките колиби, мокетите, катерушките на котките и предпочитаните от домашните любимци места за спане.

Прогноза

Перспективите за котки, опаразитени с бълхи, са доста добри, стига да се създаде и поддържа ефективен контрол срещу бълхите. Това изисква търпение и упоритост от страна на техните собственици. Малките котенца, по-възрастните котки и котките с основни заболявания са с повишен риск от развиване на животозастрашаваща анемия и вторична бактериална инфекция от тежко заразяване с бълхи.

Специални указания

Продукти, които съдържат перметрин , са токсични за котките. Те могат да причинят гърчове, треперене и други тежки неврологични разстройства. Много от продуктите против бълхи за кучета, включително и тези без рецепта, съдържат перметрин и не трябва да се прилагат на котки. Някои котки дори развиват токсичност само от сгушването до куче, третирано с продукт, съдържащ перметрин.